Сибирската котка е животно, което не създава проблеми. Това е едно чудесно същество, което спокойно си живее както навън, така и вкъщи. А и косъмът му практически не изисква никакви грижи (все пак е добре да бъде ресан с четка по време на линеенето). Има спокоен характер и същевременно е отличен ловец.. Способен е да върши неща, които другите котки обикновено не правят - може дори да се научи на малки игри със стопанина си.

Описание : Тя е масивна, с тежка конструкция и създава впечатление за силно животно. Гърбът и раменете й са мускулести, гърдите - широки, а лапите - средноголеми. Черепът й има форма на трапец, а челото е широко и масивно. Котката има слабо очертан стоп. Бузите й са добре развити, а високо поставените уши са изправени и средноголеми в основата си, с леко заоблени връхчета. От ушните миди се показват характерните кичурчета косми. Очите на сибиреца са кръгли, малко косо поставени спрямо линията на носа. Цветът им е в хармония с окраската на косменото покритие. То е полудълго, по-гъсто и по-дълго около врата, като оформя пищна яка и се спуска по крайниците. Структурата му е фина и копринена.
За отбелязване е, че има отчетлива разлика в дължината на косъма на сибирската котка през зимата и през топлите сезони. Зимното космено покритие на животното е много гъсто, но е лишено от подкосъм. За представителите на породата са приемливи всички цветови окраски, с изключение на тези, които явно издават смесване с друга порода (напр. кълърпойнт).Широката публика предпочита “острите” цветове” на сибирката - кафяво или сребристо-тигрово (с или без бяло), защото тази окраска най-вече подчертава дивия “груб” вид на тази котка.