Бритишът и Римските легиони

 
Не е известно как и кога тази котка е дебаркирала във Великобритания. Вероятно с римската войска, когато е разширила завоеванията си преди 2000 години до Вала на Адриан на границата с Шотландия. Всъщност, Бритишът прилича доста на Европейската котка, с която може да бъде сбъркан на пръв поглед или от неексперти. Сигурното е, че се е приспособил веднага към средата и климата и че векове наред е бил използван за борба с гризачите, които опустошавали градове и сила, поради което е бил високо ценен.
Социалният му ранг се е променил,  когато започнал да поема ролята на породиста котка и да участвува в котешки шоу. Върхът на известността е достигнал благодарение на книгата “Our cats and all about them” (“Нашите котки и всичко, което бихте искали да знаете за тях”), написана през 1889 г. от Харисън Уейр, същият, който 18 години преди това беше организирал първото “Котешко шоу” в Лондон. След този върхов момент обаче, успехът на Бритиша започва да спада: в началото на миналия век, любителите на котки го слагат настрана и дават предпочитанията си на обаятелната Персийка и на мистериозната Сиамка – новостите на деня. Все пак, Бритишът добре защитава позициите си като котка за компания, присъстваща в много от салоните в часа на чаения ритуал и по тъмните английски влажни улици в нощните часове, обгърнати в мъгла.
След Втората световна война Бритишът сериозно рискува да изчезне, такава е била тогава съдбата на почти всички представители на котешкия свят. Спасени са съвсем малък брой екземпляри, но все пак достатъчно, за да не изгасне породата: оцелелите обаче се появяват измършавели и с опърпана козина. Но все още е жив споменът за тяхната първична и здрава якост, с която англичаните толкова се гордееха: кръстосват ги с персийки – здрави и компактни, чиято морфология напомня довоенния Бритиш.
Резултатът били отличен – за кратко време се възстановили първоначалното телосложение и яката костна система, а също така гъстата и плътна козина, станала дори по-хубава от предишната. Днес Бритишът, при все че принадлежи на една строго определена порода, известна в целия свят, бележи слабо разпространение; но не и във Великобритания, където е защитен и посредством кръстоски (не се препоръчват) с континенталния Бритиш. В Америка е слабо популярен. 

 
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОРОДАТА

Порода: Бритиш Шортхер (Британска късокосместа котка)
Категория: традиционна, късокосместа
Произход: от африканската котка Felis Lybica.
Ръст: едър, от среден до голям.
Тоалиране: ежеседмично четкане, при смяна на козината да се употребява гребен с гъсти зъби.
Характер: прагматичен, еклектичен, независим, но общителен, не раболепен, а достолепен.
Изисквания: обича свободата, идеален за къща с градина, няма проблеми с приспособяването за апартаментен живот.
За сведение на притежателя му: голямото достойнство и инстинктивната сдържаност му позволяват да стои сам без да изпитва меланхолия.
Възпитание: счита себе си един от нас, поради което е необходимо да бъде научен още от малък какво може и какво не може да прави.
Тялото на британската котка е средно голямо, пропорционално развито и отлично замускулено. Има широк и добре развит гръден кош. Главата е широка, с масивна широка муцуна и закръглени бузи, които придават на главата формата на преобърнат трапец. Подбрадието е дебело, но не трябва да изпъква. Носът е широк, прав и недълъг. Стопът е леко изразен. Ушите са малки, като краищата им са общо закръглени. Очите са широко поставени, големи с овална форма и са обагрени с меден или тъмнооранжев цвят. Оцветяването им трябва да бъде чисто и ясно, в никакъв случай размито без следи от зелен или жълт цвят. Опашката е средно дълга, космената покривка е блестяща, плътна. Окраската на козината е разнообразна: еднотонна; мраморна; сребристо-мраморна; агути; петниста; двуцветна; костенуркова и костенуркова с бяло; опушена; чинчилова; сребристо-затъмнена.
Британска синя котка: най-впечатляващото при породата е приятния сиво-син цвят, който се допуска да бъде в различни оттенъци на синьото, като най-предпочитана е светлосинята окраска.
Британска бяла котка ( с 3 варианта – синеока, оранжевоока и с разноцветни очи): и трите породи по екстериорни особености приличат на британската синя котка, но окраската на козината им е тебеширенобяла, без каквито и да е оттенъци на друг цвят.
Британска черна котка: по външни форми и белези прилича на британската синя, но козината задължително трябва да е наситеночерен цвят.
Породи британски котки чинчила: сравнително нови породи. Характерно за тях е, че подкосмието е бяло на цвят, а покривните косми са с агути-фактор, т.е. всеки косъм по дължината си има 2 или 3 слоя с различна пигментация. Окраската им е: сребриста; златиста; синя; шоколадова; лилава чинчила и др.

 
УШИ: средни, широки в основата, закръглени, раздалечени, но не прекалено встрани.
ОЧИ: големи и кръгли, хоризонтално разположени, силно оцветени и блестящи.
БУЗИ: пълни, нос къс и широк, с добре изразен стоп, но не стъпаловиден, брадичка – силна, врат – къс.
КРАЙНИЦИ: от средни до дълги, малко по-къси от тялото, костната система е от средна до тежка, мускулите – мощни, лапите закръглени.
ГЛАВА: широка, кръгла, с добре закръглени контури.
ТЯЛО: нито късо и дебело, нито дълго и тънко, тегло на мъжкия – 6-8 кг, женската е малко по-дребна и лека. Раменете са широки, гръдният кош – плътен, хълбоците са подчертани, гърбът – прав.
КОСМЕНА ПОКРИВКА: косъмът е по-дълъг от тези на другите късокосмести породи, не е прилепнал, а гъст, компактен като плюш.
ОПАШКА: в основата си е гъста и дебела, изтънява към края, който е добре закръглен. Дължината й е равна на 2/3 от тялото.