Произход: Белгия
Височина - холка: вис. холка: мъжки 61-66 см, женска 56-61 см;
Тегло: мъжки - около 30 кг; женска - около 25 кг
Исторически произход: Селекцията на Белгийската овчарка започва в края на XlX век в Белгия. Произходът на съвременната белгийска овчарка датира от 1891г., когато в Брюкселския ветеринарен университет била събрана една колекция от овчарски кучета от всички цветове и размери. Било решено да бъдат признати три вида: дългокосмест черен, късокосмест бежов с черна маска и грубокосмест тъмносив Грюнендал. Оттогава има много добавяния и отнемания. Днес са оформени четири разновидности: грюнендал (дългокосмест-черен), тервюрен (дългокосмест-различни видове, освен черен), малинуа (късокосмест) и малинуа (дългогрубокосмест). В Америка само грюнендалът е познат като белгийска овчарка или белгийско овчарско куче. Малинуата и тервюнерът са регистрирани като отделни породи, а лакенуата - най-рядко срещнатия от четирите - не е признат.
Екстериор. Грьонендалът е хармонично куче с квадратен формат на тялото – той е интелигентно и издръжливо животно. Благодарение на хармонията на своите телсени пропорции и гордо вдигнатата си глава, грьонендалът предизвиква впечатление за елегантна масивност. Главата е добре оформена и изразителна, не прекалено дълга, като черепът и муцуната са с приблизително еднаква дължина. Муцуната постепенно се стеснява към носната гъба, челото е леко изпъкнало, скулите са слабо подчертани, а устните са добре прилепнали и тъмно пигментирани. Грьонендалът има здрави челюсти с ножицовидна (нормална) захапка, като се допуска и клещовидна постановка на зъбите. Ушите му са сравнително малки и триъгълни, високо поставени и изправени. Очите на това белгийско куче са тъмни, с леко бадемовидна форма, средноголеми, а погледът е жив и интелигентен. Дължината на тялото трябва да отговаря на височината на кучето при холката, т.е. то е квадратен формат. Характерни за грьонендала са дългите, скосени плещи, добрата линия на гърдите и изразителната холка. Представителите на породата имат широк гръб, който е равн и мускулест, а коремът е не много увиснал, нито пък прибран, както при хрътките – той се свързва с хармонична линия с гръдния кош. Опашката е силна в основата си, среднодълга и висяща, стигаща до скакателните стави, като краят й е леко извит нагоре. При проява на внимание или движение кучето я повдига по – високо. Крайниците са със сухи и силни мускули, дълги и добре замускулени пред лакътя. Задните крайници са силни, без излишна маса, с широки и много мускулести бедра, като метарзусите са дълги, широки и мускулести, с ниско разположени силни глезени. Лапите са кръгли, с еластични възглавнички и с тъмнооцветени, здрави нокти.
Косменото покритие при грьонендала е късо на главата и на външната страна на ушите. Косъмът е дълъг и гладък по тялото, по – дълъг и по – гъст по шията и гърдите, където образува грива, а подкосъмът е плътен и е добра защита срещу стмосферните условия. Характерни са снопчетата от косми вътре в ушите. Много дълга е космената покривка на задните крайници, която образува т.нар. “потурки”.
Качества и предназначение. Белгийските овчарки са предимно ловни и пастирски кучета, но са бдителни пазачи, грижливи, внимателни с децата. Белгийските овчарки слабо се влияят от лоши климатически условия и се чувстват особено добре на открито. Породата е показала добри качества и успехи в различни състезания по послушание.
Това куче е истински аристократ – както с физиката си, така и със своето държане. Обонянието му е невероятно развито, освен отва то е отличен скакач – темпераментен, издъжлив и смел, реагира мълниеносно и се движи изключително ловко. Именно тези физически качества го предопределят като отличен овчар. Неговата висока интелигентност и чувствителност го правят изключително привлекателно домашно животно.