Стандарт : Старинно английско овчарско куче, което за първи път е било демонстрирано през 1865 г. в Ислингтон (Великобритания), за което първите исторически документи датират от 1771 г. Названието си е получило от Названието си е получило от интересна биологична особеност - малките се раждат с къса опашка (на англ. бобтейл). Силно, набито, мускулесто куче в компактен вид, с много хармонична конструкция, с ниска предница. Притежава много еластичен галоп, а при спокоен ход и в тръст се движи в раван (ту двата десни, ту двата леви крака). Лаят му е силен, с характерен глух звук. Изражението му е интелигентно и притежава благороден характер.

Черепът е обемист и по-скоро с квадратна форма, обилно окосмена. Муцуната е доста дълга, правоъгълно отсечена. Върхът на носа е черен и обемист. Очите са тъмни или с цвета на козината. Ушите са средно големи, средно високо поставени, почти прилепнали и умерено силно окосмени. Зъбите са силни, големи, добре подредени в ножицовидна захапка. Шията е удължена, извита и добре окосмена. Предните крайници са прави, здрави, добре окосмени. Раменете са полегати и изпъкнали в холката. Предницата е по-ниска от задницата. Тялото е с квадратна форма и набито. Ребрата са добре извити в гръдния кош, който е нисък и широк. Кръстецът е мощен и леко изпъкнал. Задницата е закръглена и мускулеста, с изразен ъгъл на скакателната става, с обилно и гъсто окосмени бедра. Лапите са кръгли, с извити пръсти , с кръгли и кръгли възглавнички. Козината е обилна и с твърд косъм. Окраската е във всички тонове на сивия, прошарено сиво, синьо, с или без бели петна. Типът, постановката, хармоничността и походката са отличителните белези на породата и имат по-голямо значение в оценката.

Недостатъци: дълга и тясна глава, всякакви отклонения в цветове и нюанси в жълто-кафяво.

Забележка: Бобтейлът беше най-модерното куче през 1986 г. в Италия и през 1988 във Франция. Интересът към него в Източна Европа и у нас постоянно нараства. Неговите великолепни качества го правят желан екстравагантен компаньон.