С право се смята за “суперкотка” - малко нейни събратя са толкова умели в лова, толкова бързи, хитри и търпеливи при преследване на плячката и в най-затънтените кътчета на гората. Тя може отлично да се катери и слиза от високи дървета. Почитателите на породата я ценят заради факта, че виждат у нея истинската “фелис катус” - (от латински език - щастлива котка). Тя е обичана и ценена като блясък на северно сияние, като късче от норвежката гора, пренесени у дома - животното сякаш предизвиква хората да се върнат назад във времето и да подновят приятелското си общуване с природата. Тази естествена котка е винаги уверена в себе си, с уравновесен характер и емоционалност. Страхът не й е чужд, но тя съумява да го овладява. Норвежката горска котка е независима, обича ласките, но когато са без увлечения от страна на хората. Гласът й рядко се чува, защото е сдържана.

Описание : Главата й има триъгълна форма. Големината на главата е пропорционална на тялото. Профилът е много характерен - прав от върха на челото до края на носа. Ушите й са средноголеми, дълги и разтворени при основата. Със заоблени върхове и наклонени напред. Обилно окосмени са отвътре, а космите се разпростират и встрани, като често завършват на кичури по върховете на ушите. Очите са бадемовидни, средноголеми, със средноголямо разстояние между тях. Цветът им е във всички нюанси на зеленото, до златистожълто. Вратът е среднодълъг и мощен. Тялото е силно, с изпъчени гърди. При тази котка липсват тлъстините, независимо от едрината й. Опашката е дълга и широка в основата си. Крайниците са среднодълги и пропорционални на тялото, като задните са по-дълги от предните.  Косменото покритие е среднодълго с неравномерна дължина в различните части на тялото.

Разновидности : Оцветяването е разнообразно, като се приемат всички естествени цветове, срещащи се и при другите породи.