Английския булдог, даже за човека, неразбиращ от кучета, се явява олицетворение на "добрата стара Англия". Красив до безобразие, неговата красота може да оцени само неговия собственик.

За разлика от практичните немци, коита се стремяли да получат универсалното куче,англичаните, велики майстори на селекцията, наблягали на отделните, най характерни черти на на породата. Ако е хрътка, то тя ще е най бързата от всички, ако е с порода с друго предназначение, то тя ще е най добрата от всички.
Но при булдога всичко е доведено до съвършенство, започвайки с неговия характер.

История
И така, нека да започнем от самото начало ... няма да ви преразказвам книгите за историята на породата, които сте чели. Накратноко .. всичко било така :

В вековете, когато отсъствала телевизията и интернет, англичаните живеели много скучно. Веднъж жители на мъливия Албион стоели на балкона си и видели как няколко кучета гонят бик и това зрелище им се сторило много забавно. Този сюжет може да се сравни с този, котаго ябълката ударила Нютон по главата ... но така се родила идеята за кучета, които да се борят с бикове.
Въпреки че булдог означава "бичо куче ", булдозите се борили не само с бикове. Негови противници били и по големи кучета, и диви зверове. Не винаги булдога побеждавал, но винаги неизменно било едно  - булдога никога не се предавал !

Именно тази непобедимост станала основа на породата, а след това били селектирани и съответстващите външни данни. Тази характеристика на булдога му е дала възможност да стане прародител на всички съвременни бойни кучета, въпреки доливаната кръв от бързите и скоростни териери.

След забраната за бой с бикове, а после и на боя с кучета, булдога останал без работа. Но неговата ярка индивидуалност толкова се ценяла от англичаните, че породата се съхранила в куче компаньон, а неговите екстериорни характеристики добили днешния си вид.

Как стандарта на булдога е свързан с биковете ?

За да разберем правилно стандарта на булдога, трябва мислено да се върнем в бойното минало на булдога. И днес, основния смисъл на съвременния стандарт на породата е изграден на тази визия. От изхода на двубоя с бика е зависел живота на булдога. И така, представете си пред себе си такава картинка :
- завързан за стълб бик, готов за отбрана или нападение, той е навел ниско глава, рогата са напред и се опитва да скрие от кучето най уязвимото си място - носа. На за неговото слабо място знае и опитния булдог. Булдога напада напред,  ниско наведен към земята, в тази атака корпуса с развърнати масивни плещи и обемна гръд е наведен напред, за да може да се пренесе центъра на тежеста колкото се може повече напред, а общата тежест не трябва да е голяма. Ако атаката на булдога е успешна, то той не отпускал носа, въпреки че бика размятал глава в опитите си да се освободи от своя мъчител. В тази хватка му помагали широки, мощни челюсти, масивни, много широки, квадратни и с обратна захапка и къса, мощна шия. Вдигнатия и сплескан нос му осигурявал достъп до въздух по време на схватката, а по набръкчаната му кожа се стичали вадичките кръв. Жизнено важна била и тежината на кучето. Английския стандарт предписва на булдога тежина в пределите на 22,5 - 25 килограма и това пак е обосновано. По малко куче би било несериозен противник, а по голяма тежест би довела до отстъпки в маневреността.

Често задаван е въпроса за съвреминния вид на булдога. Булдога е и си остава самоуверен, куче среден размер, могъщ и компактен, с голяма глава и неповторимо изображение. Характера е много спокоен, доброжелателен и крайно самоуверен, като един истински англичанинин !