|
В края на този период добре проявилите се кучета могат да започнат специализирано обучение. Всеки ден в продължение на половин час трябва да се занимавате само с това. Този етап на обучение изисква поне едно извеждане на ден, дори това да се окаже трудно поради атмосферните условия или поради личното ви разписание на деня. Най-важна е регулярността в излизанията. Доникъде няма да стигнете, ако оставите кучето да скучае в своя ъгъл в продължение на 15 дена и му налагате наказания за непослушание, когато най-сетне успеете да го изведете. Резултатът ще бъде катастрофален.
Често при младите кучета в процеса на обучение се констатира, че след определен период от време те трудно се концентрират. При тях, както и при децата, времето, за което може да се привлече вниманието им, е ограничено. Само ежедневните тренировки позволяват да се увеличи малко неговата продължителност. Често се срещат кучета, които по време на работа се разсейват и не изпълняват никакви команди. Преди да осъдите кучето за това, дайте си сметка колко продължително може да работи то.
Забраните
Преди всяко забранено нещо едно "Не!" ще покаже на кучето, че вие сте недоволен от това, което прави. Постепенно ще въведете и обратното по значение - "Добре!". Кучето трябва хубаво да разбере смисъла на тези две команди.
Направете така, че първите извеждания да не преминат като поредица от забрани. Неосъзнатите движения трябва да се превърнат в нещо позитивно за кучето. Ако то ви гледа и се държи близо до вас по време на разходка, без да сте настоявали за това, кажете му: "Добре!". Важно е да спечелите неговото доверие.
Нашийникът
Кучето не може на 3-4 месеца да се движи перфектно около ловеца. Трябва обаче да го научите да привикне с нашийника и да го оставите да го носи без никакви притеснения. Важно е то да не се опита да се измъкне от тази връзка. За избягване на подобни неприятности кучетата трябва много отрано да свикнат да носят нашийник. Понякога всичко протича добре, но се случва и кученцето да се спре и да се дърпа, когато тръгнете напред. Викнете го ласкаво и го подканвайте непрекъснато да дойде към вас. Ако не ви следва, влачете го. Щом се придвижи напред или направи няколко крачки, отпуснете ремъка и го извикайте. При тези първи излизания с каишка младите кучета показват известна нервност. Когато се движите с кученцето, често сменяйте посоката. Вниманието му ще бъде заето с това, накъде да тръгне, и ще забрави за каишката. За да свикне да ходи на ремък, трябва да не му позволявате да се дърпа надолу. На първо време скъсете нашийника така, че рамената на кучето при движение да останат изправени. Казвайте му често: "X, при мен!" и го поздравявайте, галейки го по главата. Щом кучето се изправи на крака, отпуснете ремъка. Ако се дърпа, дръпнете го нагоре, командвайки му: "На крак!". Поздравете го, щом се изравни с вас.
Повикването
Особено внимание трябва да отделите на повикването. От една страна, защото това е първото упражнение, което вашето куче ще усвои, и от друга, защото от него зависи по-нататък успехът на обучението.
Най-напред се възползвайте от приближаването на кучето към вас, за да го повикате: "X, ела тук!". Щом кученцето дойде в краката ви, погалете го и го насърчете с "Добре!". Ако то се колебае, наведете се, плеснете няколко пъти с ръце и го подканете: "X, ела тук!". Ако въпреки няколкото настойчиви повиквания то не се върне или се спре по време на тичане, повикайте го за последен път, обърнете се с гръб и тръгнете без да гледате назад. Кученцето ще се почувства изоставено и бързо ще дойде при вас. Тогава трябва да го поздравите.
Първоначално се работи в спокойни места, където кучето няма да се разсейва и ще се подчини. Постепенно трябва да се изисква от него да се връща при всякакви обстоятелства.
Възможно е, увлечено от това, което прави и гледа, кучето да не изпълни вашите команди. Не е нужно да викате. Отидете до него без да кажете дума, хванете го за кожата на врата, замъкнете го до мястото, където е трябвало да дойде, и го нахокайте: "X, казах ти, ела тук!". Каквито и да са обстоятелствата, трябва да избягвате да тичате подир него, защото то ще усвои навика на кучетата, които бягат винаги, когато са направили нещо лошо.
Командите "Седни!" и "Легни!"
Сядането не ви интересува особено много по време на лова. Неговата главна задача е да улесни усвояването на командата "Легни!" по време на обучението. В действителност много по-лесно е кучето да се научи да ляга от седнало положение, отколкото от изправено. Лягането има двойно значение:
- То е акт на подчинение, което ще се окаже необходимо в следващите фази на обучението;
- Понякога се налага да накарате кучето да остане неподвижно, докато вие се занимавате с нещо друго.
Когато вървите и кучето е до вас на ремък, спрете го и изкомандвайте: "X, седни!". Дръпнете едновременно с това каишката с надлъжно движение назад. Можете да си помогнете и като натиснете тазовото поясче на кучето надолу. След като седне, го възнаградете.
Уверете се, че кучето добре е усвоило командата "Седни!" преди да преминете към "Легни!".
Когато кучето е в седнало положение, дайте му команда: "X, легни!". Същевременно натиснете с крак ремъка в близост до нашийника отгоре надолу. Не поздравявайте кучето, когато го притискате към земята! Постепенно трябва да намалите натиска и грижейки се кучето да остане в тази позиция, повтаряйте: "X, легни!". Докато не се подчини на командата, е нужно да останете до него. Когато получите положителни резултати, въведете понятието "Остани!". Едва след като това упражнение бъде усвоено, можете да използвате и повикване.
Стойката
Стойката е едно неподвижно заставане, чрез което кучето посочва присъствието на дивеч. Наблюдава се разлика във времето на проявяване на това качество както при кучетата от различни породи, така и при кучетата от една и съща порода. При някои кучета е налице поведение за правене на стойка на възраст 3-4 месеца. На тях първоначално може да им се поднесе птиче крило, завързано за рибарска корда. Впоследствие те могат да бъдат пуснати до намиращ се в клетка пъдпъдък, а по-късно и до свободно движещ се пъдпъдък.
При други кучета този инстинкт се проявява на 5-6 месеца и дори по-късно, в зависимост от конкретните условия (отделеното време за обучение и наличие на дивеч). Обучението в случая се насочва към това, да накарате кучето да не мърда в момента на потегляне на дивеча. Най-лесно е да се възползвате от неподвижността му при контакт с дивото животно, за да закачите ремъка за нашийника му и да го задържите. При вдигане на дивеча трябва да погалите кучето и да го накарате да легне. Когато това бъде усвоено и отстреляте първата птица, не трябва да оставяте кучето да я дъвче, а да отидете веднага при него.
Изстрелът
Страхът от изстрела е деликатен проблем. Не е напълно изяснено кое точно го предизвиква. Често страхът от огъня и изстрела се корени в лошото отношение на стопанина към кучето или в подценяване на обучението. Най-простият начин за приучване към стрелбата е използването на детски пистолет с капси. Добре е, ако се възпроизвежда изстрел при всеки контакт на кученцето с дивеча (пъдпъдък в клетка например). Мотивацията на кучето в присъствие на дивото животно се използва за привикването му към стрелбата по време на лов. Първоначално насърчете кученцето, като го галите. Увереността му ще бъде по-голяма, отколкото страхът.
Най-голямата грешка, която можете да направите, е да отведете кученцето на стрелбище, като мислите, че така по-лесно то ще привикне към стрелбата. Това е като да хвърлите в басейна дете, което се страхува от водата. Силата на изстрела може да се увеличи постепенно с течение на времето.
Послушание при вдигане на дивеча
Неподвижното заставане на кучето при излитането на птицата не е задължително, но това улеснява стрелбата. Трябва да внимавате да не прекалите в това изискване към кучето, за да не убиете ловната страст в него. Става дума само за това, да го накарате да разбере, че не трябва да преследва дивеча. За обучение имате две възможности:
1. Да използвате естествено срещащ се дивеч. Техниката в случая се състои в приближаване към дивеча с вързаното с ремък или въженце куче. Трябва да се стремите да не се намесвате много грубо, когато то тръгне подир птицата. Добре е просто да го успокоите с глас: "X, не мърдай!" и кучето само ще си даде сметка, че отдалечаването му е ограничено от ремъка.
2. Да използвате волиерен дивеч (пъдпъдък). В този случай можете да пуснете кучето без ремък, ако има отлично послушание. Приближете се от противоположната стана и хванете кучето за нашийника, за да го успокоите и разсеете с думите: "Штт, спокойно!". Тогава трябва да вдигнете птицата, да държите кучето и да не му позволявате да я следва с поглед. След като то се успокои, можете да го пуснете да поднови търсенето. Няколко сеанса ще бъдат достатъчни, за да охладите желанието му да преследва птиците.
Кучето, работещо със стойка, има склонност да гони и косматия дивеч. Това не трябва да се толерира. На практика куче, което тича след заека, прави стрелбата по него невъзможна. И тук принципът на действие остава същият, както и за пернатия дивеч. При вдигане на дивото животно трябва да последва дърпане на ремъка назад. Ако сте научили кучето да се спира пред излитаща птица, това ще улесни нещата. В случай, че заповедите не са достатъчни, първата ви грижа е да спрете кучето. Ако не успеете, трябва да го накажете при тръгване подир дивеча, но не и при завръщането му при вас.
Донасяне
Донасянето на убития дивеч е доста практично и е допълнително удоволствие за ловеца. То се състои от три заповеди.
"Вземи!" За да може кучето да усвои тази заповед, е достатъчно отначало да му хвърлите нещо и да го накарате да го донесе. Впоследствие се преминава към игра и към носене. Можете също да го приучите да взема убита птица (гълъб или пъдпъдък).
"Дай!" С подходящо упражнение вие трябва да накарате кучето да даде птицата. Ако не я дава, трябва да му отворите устата или да му издърпате ухото.
"Донеси!" Играейки с вашето куче, вие постепенно ще му хвърляте нещо да ви донесе. Отначалото близко до него, а по-късно все по-далече. Трябва да му забраните да тръгва да търси веднага след хвърлянето (също както при излитането на птицата по време на лов). Отначало го задръжте за нашийника и когато го пуснете, му наредете: "X, донеси!". Ако не тръгва, го насърчете, а когато я хване, го повикайте: "X, ела тук!". Когато изпълни упражнението, го похвалете и му дайте някакво малко лакомство. Това ще го подтикне следващия път да направи упражнението още по-добре.
|
