За появата на ваймарския птичар има безброй много теории. Със сигурност може да се каже само, че ваймаранерът, който през първата третина на XIX веk е бил използван като куче, което дебне, намира и доубива дивеча, е бил отглеждан в именията в провинция Ваймар в средата на XIX веk. Преди да започне развъждането на чистата порода, отглеждането е било възлагано по заслуги на професионални ловци и лесничеи от централните части на Германия - главно около Ваймар и Тюрингия. Когато отминало времето на кучетата “водачи”, стопаните започнали да кръстосват кучетата си с птичари и продължавали да ги развъждат. От около 1890 г. породата започва да се отглежда съобразно планове и изисквания за разплод. Преди края на XIX век заедно с късокосместите ваймаранери започва развъждане и разпространение на дългокосместия тип ваймаранер, макар и в много тесен кръг. След вписването на ваймаранера според изискванията в племенната книга (книга за произход), започва неговото документирано чисто развъждане без да бъде кръстосван с други породи, особено с пойнтера. Ваймаранерът е най-старата порода немски птичари, чисто развъждана повече от 100 години.
1. ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Средновисоко до високо ловно куче. Добре оформена жилава мускулатура. Разликата между мъжките и женските индивиди трябва да бъде силно изразена. 2. РАЗМЕРИ: Дължината на тялото се отнася към височината при холката: 12/11. Пропорции на главата: Разстоянието от върха на носа до началото на челото е по-голямо, от колкото от там до тилната кост.
Предни крайници: Дължината от китката до лакетната става е приблизително толкова, колкото е дължината от лакета до холката. 3. ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Лесно за обучение добро ловно куче със силно обоняние, не прекалено темпераментно. Притежава силен ловен инстинкт, смело, но не агресивно. Може да се разчита на него в предследването, плува добре и има изразен афинитет към работа във вода. Не се плаши от изстрели.4. ГЛАВА: 4.1. Горна част на главата: Съразмерна се с големината на главата и лицевия череп. При мъжките индивиди тя е по-широка, от колкото при женските, но и при двата пола съотношението между широчината на горната част на главата и цялата дължина на главата е с нормални пропорции. Челото в средата е вдлъбнато. Тилната кост е умерено издължена. Ясно изразена яблъчна кост. Стопът е леко изразен. 4.2. Лицев череп:
Нос: Носната гъба е голяма, издадена над долната челюст в тъмен телесен цвят, постепенно преминаващ надолу в сиво.
Муцуна: Дълга – особено при мъжките екземпляри, силна. В профил прави впечатление, че е почти квадратна. Очертанията на носа са прави, често извивката е вдлъбната, но никога изкривена надолу. Частта от челюста, в която се намират кучешките зъби и тази, ч която се намират кътницие, са еднакво мощни. Устни: Умерено провиснали в телесен цвят като небцето. Челюст: Мощна.
Бузи: Мускулести и силно изразени: “Суха глава”
3ахапка: Здрава и мощна. Резците се затварят в ножицообразна захапка Очи: От тъмнокехлибарени до светлокехлибарени, с интелигентен израз. В ранната възраст – небесно сини. Кръгли, почти косо поставени. Клепачите са добре прилегнали. Уши: Широки и сравнително дълги, почти достигат извивката на устните. Високо поставени, леко заострени в краищата. При изострено внимание те леко се обръщат напред и се сгъват. 5. ШИЯ: Високо поставена, извита линия на горния профил. Мускулеста, почти кръгла, не много коса. Към раменете е по-здрава, хармонично преминава в гръбначния силует и гърдите. 6. ТЯЛО:
Силует: От извитата линия на шията преминава през ясно изразената холга в относително дълъг гръб. Холка: Ясно изразена. Гръб: Здрав, мускулест, без вдлъбнатини / не издаден отзад. Крупа: Тазът е дълъг и умерено полегат.
Гърди: Здрави, но не прекалено широки, достатъчно дълбоки – достигащи до лакета - и достатъчно дълги. Ребрата са дълги и добре заоблени. П редната част е тобре изразена.
Корем: Леко издаден, но не отпуснат. Опашка: Започва малко дълбоко под силуета на гърба, също както при други подобни породи. Опашката е силна и добре окосмена. В нормално състояние тя е отпусната. При изострено внимание или при претърсване по време на лов, кучето я държи хоризонтално, дори повдигната малко нагоре.
Полови органи: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестикула, които изцяло се намират в скротума. 7. КРАЙНИЦИ: 7.1. Предни крайници: Прави, стройни, жилави, паралелно, но не широко поставени.
Рамене: Дълги и полегати. Мощни, мускулести. Ъгълът при лопатката е нормален. Мишници (раменна кост): Полегати, достатъчно дълги и силни. Лакет: Подвижен и изправен, не е огънат нито навътре, нито навън. Подлакътница (лъчева кост): Дълга и изправена. Става на предния крайника (китка): Здрава и опъната. Лапи: Свити и здрави, изправени до средата на тялото. Пръстите са извити. По-дългите средни пръсти са характерни за породата, а не са деформация. Ноктите са от светло до тъмно сиви. Възглавничките са добре пигментирани. 7.2. Задни крайници: Общо крайниците са стрийни, жилави и съответно мускулести, паралелно изправени, не са огънати нито навън, нито навътре.
Бедро (горната част на крайника): Достатъчно дълго, мощно и мускулесто. Колянна става: Здрава и опъната. Долна част на крайника (пищялна кост): Дълга, добре изпъкнали сухожилия. Скакателна става: Здрава и опъната.
Средна част на задния крайник (свирка): Жилава, почти отвесно поставена. Лапи: Свити и силни, без дълги нокти също като предните лапи. 8. ДВИЖЕНИЕ: Походката е плавна, спокойна. Предните и задните крайници са паралелно поставени. При галоп крайниците са близо до земята и правят дълъг и полегат скок. В тръс гърбът остава изправен. Умереният ход е нежелателен. Също така нежелателен е ходът, при който кучето движи едновременно предните и задните крайници от една и съща страна (подобно на мечка). 9. КОЖА: Здрава, добре, но не прекалено прилепнала. 10. КОСМЕНА ПОКРИВКА:
10.1. Характерни особености: а) Късокосместият тип е с къса, но по-дълга и по-гъста от колкото при други подобни породи козина. Здрава, много гъста, гладка горна козина – без или с малко подкосъм. б) Дългокосмест тип: Mек и дълъг косъм, със или без подкосъм, гладък или леко вълнист. Космите в началото на ушите падат надолу. На края на ушите козината може да бъде всякакъв тип. Отстрани на тялото козината може да бъде 3-5 сантиметра дълга. По долната част на гърдите, врата и корема често е по-дълга. Опашката е добре окосмена. Междупръстието е покрито с плътна и дълга козина. 10.2. Oкраска: Сребристо сиво, сърнено или мишо сиво, както и преливащи се тонове между трите основни цвята. Главата и ушите са често по-светли. Бели петна са допустими само в малки количества на гърдите и лапите. Понякога при дългокосместия тип в средата на гърба може да има по-силно или по-слабо изразена “ивица на змиорката”. Кучетата, които има огнено-червени до жълти белези, на изложба могат да бъдат оценени единствено с оценка “Добър” (но нищо повече). Белези с подобен цвят, клонящ към кафяво и тъмно кафяво, представляват сериозен недостатък. 11. РАЗМЕРИ И ТЕГЛО: 11.1. Височина при холката: За мъжките екземпляри 59-70 см (идеални размери 62-67 см); за женските екземпляри 57–65 см (идеални размери 59-63 см) 11.2. Тегло: За мъжките екземпляри 30-40 кг; за женските екземпляри 25-35 кг. 12. НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от изброените по-горе точки се счита за недостатък.